Закон за данъците върху доходите на физическите лица,Данъчно–осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/

СЪДЪРЖАНИЕ

Проверката за установяване на налични активи, наричана още инвентаризация, се извършва в обекти, където се осъществява стопанска дейност или управление на стопанска дейност. При инвентаризация се проверяват и установяват активи – дълготрайни материални активи, продукция, незавършено производство и парични средства в каса. Целта е да се установят натуралните и стойностни параметри на отделните активи в определени обекти за контрол на предприятията към точно определена дата и да се съпоставят получените резултати със счетоводните данни.

В зависимост от дейността на търговския обект, проверяващите екипи извършват преброяване, измерване, притегляне и други. Получените резултати от инвентаризацията се съпоставят със счетоводните данни, а ако се установят разлики, те се документират.

Проверката се прави от служители на НАП в хода на възложени им контролни производства (ревизии или проверки – проверка за установяване на факти и обстоятелства, проверка по прихващане или възстановяване, проверка по делегация) или по тяхно искане от други органи по приходите, при наличие на повече от един обект. Проверката се извършва в присъствието на материално-отговорното лице (МОЛ) и/или на собственика или представителя на проверяваното лице. Тази проверка не е ревизия, с нея не се установяват задължения, а само обстоятелства относно действителните наличности на активи към определена дата.

Изисквания на проверяващите

При инвентаризацията, проверяващите могат да поискат от материално-отговорното лице на съответния обект и/или от собственика или представителя на проверяваното лице, следните документи и данни:

  • нотариален акт за собственост на помещението или договор за наем, както и телефон за контакт с наемодателя и негов адрес;
  • декларация от задълженото лице /собственик на обекта/ по образец за всички стопанисвани обекти, а от материално-отговорното лице – за известните му обекти, стопанисвани от фирмата (офиси, складове, производствени помещения и обекти);
  • разпечатка от софтуерен продукт, в който се регистрира движението на стоките в обекта, показваща наличностите към момента на проверката;
  • наличните в обекта документи, показващи постъпването на активите в обекта, както и движението им към други обекти в предприятието на търговеца или извън него (фактури, складови разписки, протоколи за бракуване на материални запаси, актове за брак в производството, протоколи за оценка на материални запаси, протоколи за приемане, отчети за дневни продажби, актове за установяване на различията при приемане на материални запаси, договори, анекси и други документи при отдаване за съхранение от трети лица);
  • документите на фискалното устройство (ФУ) в обекта;
  • отчет от ФУ и книга за дневните финансови отчети, налични в обекта;
  • копие от последната издадена от обекта и/или съответен офис фактура;
  • телефон за връзка със собственика, когато не е присъстващ в обекта.

Права и задължения на проверяваните и проверяващите

Правата и задълженията на проверявани и проверяващи при инвентаризацията не се различават от тези при проверката в търговски обект.

Документиране на резултатите от проверката

За констатираните факти и обстоятелства от инвентаризацията, екипите съставят:

  • протокол, към който прилагат събраните доказателства,
  • опис на установените налични активи.
Закон за данъците върху доходите на физическите лица,Данъчно–осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/

Полезно ли беше съдържанието на тази уебстраница?



Благодарим ви за обратната връзка!